18:01 | Местен фокус

17:58 | В детайли

17:46 | На преден план

354

Експресен анализ "Застаряваща България: демография, медицински персонал, бъдещи тенденции 2040 – 2050“ показва прогнозния темп на увеличаване на населението над 65-годишна възраст в страната ни, необходимостта от мерки за стимулиране на раждаемостта, за оставане на лекарите и медицинските сестри в България, за политики, отговарящи на потребностите в близките 20 години.Анализът е направен от Health Technology Assessment (HTA) Ltd - консултантска компания, участваща в оценката на здравните технологии, фармако-икономически анализи, консултации и анализи в областта на здравната политика, а целта е да предостави контекст, числа и прогнози (в евро), обосноваващи исканията, решенията и актуализациите на здравните политики.

Стела Филипова | 27 Юни 2025, 12:44 ч.

СЛУШАЙТЕ НОВИНАТА ЗАПАЗИ

Анализът е направен от Health Technology Assessment (HTA) Ltd - консултантска компания, участваща в оценката на здравните технологии, фармако-икономически анализи, консултации и анализи в областта на здравната политика, а целта е да предостави контекст, числа и прогнози (в евро), обосноваващи исканията, решенията и актуализациите на здравните политики. Анализът се основава на моделиране на публично достъпни данни от Националния статистически институт (НСИ), от Евростат, от Световната здравна организация (СЗО), от Министерството на здравеопазването, от Националната здравноосигурителна каса.

Население

България е изправена пред демографско застаряване, изразяващо се в увеличаване на средната възраст от 40,4 г. през 2001 г. до 45,3 г. в края на 2024 г., като в градските райони тя е 44,5 години, а в селските е 47,6 г. Населението над 65-годишна възраст  достига 1,53 млн. души (23,5%) през 2021 г., което е с 12,6% повече от 2011 г. Групата в трудоспособна възраст (15 - 64 г.) намалява до 4,07 млн. души (62,4%) през 2021 г., което е с 19,1% по-малко от 2011 г., а кохортата от 0–14 г. спада до 918 000 души (14,1%).

Прогнозите сочат, че общият брой на населението ще намалее от 6,44 млн. през 2024 г. до 5,64 млн. през 2040 г. и 5,39 млн. през 2050 г. Очаква се делът на населението над 65 години да нарасне до 28,9% (1,63 млн.) през 2040 г. и до 32,8% (1,77 млн.) през 2050 г. Кохортата в трудоспособна възраст (20-64 г.) ще намалее от 4,06 млн. души (63,0%) през 2022 г. до 3,41 млн. души (60,5%) през 2040 г. и 3,02 млн. души (55,9%) през 2050 г. Във Видин 31,5% от населението е на възраст над 65 год., докато в София-град процентът на хората над 65 г. е 19,6%, което е най-ниската стойност за страната.

В регионален план средните възрасти се различават - през 2019-2020 г. в големите градове като София и Пловдив са средно около 40-42 г., докато в Плевен (47,2 г.) и във Видин (47,3 г.) се наблюдава тенденция към надхвърляне на 46 г. В анализа се отбелязва миграцията на по-младите кохорти към градовете и по-ниската раждаемост в селските райони.

Медици

Понастоящем в България има 430 лекари на 100 000 души население – приблизително 27 730 лекари на 6 447 710 жители през 2022 г.  Средната възраст на лекарите е 51 години, което предполага, че повечето от тях ще се пенсионират до 2040 г. До 2040 г. България трябва да замени приблизително половината от сегашните си 27 730 лекари, тъй като 75% от общопрактикуващите лекари ще се пенсионират. В страната ни трябва да бъдат обучени, както и да останат тук, около 13 900 нови лекари, за да може да се поддържа съотношението 430 лекари на 100 000 души за прогнозираното население от 5,64 млн. души. Целенасоченото набиране на персонал, особено в областта на гериатрията и първичната медицинска помощ, е от съществено значение за предотвратяване на недостига на лекари.

Подобна е ситуацията с медицинските сестри, които сега са 4,2 на 1 000 души и е необходимо до 2040 г. наемането на допълнително близо 20 838 медицински сестри и още 18 746 до 2050 г., за да се достигне средната стойност за Европейския съюз -  от 8,5 на 1 000 души население. За целта е необходимо разширяване на обучението, подобряване на задържането и прехвърляне на задачи и отговорности, за да се избегне критичен недостиг на работна ръка.

Тенденции и прогнози

Демографската структура на България сочи към засилване на натиска върху системите за пенсионно осигуряване, здравеопазване и социално подпомагане, освен ако това не бъде компенсирано от по-висока раждаемост, устойчива имиграция или промени в политиката. Тенденциите са към трайно намаляване на общото население, ниска раждаемост, нарастваща смъртност сред по-възрастните кохорти и продължаваща нетна емиграция.

Икономическа прогноза

Загубата на около 650 000 души в трудоспособна възраст между 2022 г. и 2040 г. ще ограничи растежа на съвкупното производство. Реалният брутен вътрешен продукт (БВП)  може да продължи да се увеличава, но всеки процентен пункт от растежа ще изисква по-голямо увеличение на производителността, отколкото в миналото. Работодателите ще изпитват недостиг на кадри в ключови сектори, освен ако не се повиши участието на по-възрастни или не се улесни имиграцията, а по-малкото работоспособно население ще повиши заплатите, но с риск за конкурентоспособността. Дългосрочните икономически перспективи на България са изправени пред предизвикателства заради намаляващото население в трудоспособна възраст. Общият растеж на БВП вероятно ще се забави под 2% до края на десетилетието и без структурни реформи или политически интервенции доходите на глава от населението може да се изравнят или да намалеят през 2030 г. Управлението на фискалния натиск, произтичащ от нарастващия дял на пенсионерите и намаляващия брой на работната сила, ще бъде от решаващо значение за поддържане на икономическата стабилност и за избягване на по-рязко забавяне.

Прогнози в здравеопазването

В периода 2016 г.- 2021 г. общите разходи за здравеопазване, финансирани от НЗОК, са нараснали от приблизително 1,8 млрд. евро на 3,3 млрд. евро, като това бързо увеличение се дължи на нарастващото използване на услугите и по-високите разходи за лекарства, включително за иновативно онкологично лечение, както и на инфлационния натиск в здравеопазването. През 2025 г. бюджетът на НЗОК е 4,7 млрд. евро. Структурата е близка до тази от предходни години, което показва, че болничните услуги остават основният двигател на разходите.

Прогнозите на Националния статистически институт показват, че до 2040 г. хората над 65-годишна възраст ще представляват 28,9% от населението на България, а до 2050 г. този дял ще нарасне до 32,8%. Тъй като по-възрастните възрастови групи ползват здравни услуги близо два-три пъти повече от възрастните в трудоспособна възраст, делът на общите разходи за здравеопазване, трябва да нарасне значително. Дори ако абсолютният обем на използване на здравни услуги на глава от населението остане постоянен, самото нарастване на абсолютния брой на възрастните хора ще доведе до увеличаване на общите бюджетни нужди. Очакваният демографски натиск, свързан с остаряването на населението, индексацията на пенсиите и инфлацията на здравните разходи, ще доведе до значително увеличение на бюджета на НЗОК между 2025 и 2030 г. В същото време, макар че разходите ще растат с бързи темпове, фискалната програма предвижда по-умерено годишно увеличение през 2027 и 2028 г.

Възрастните хора се нуждаят от по-чести хоспитализации, лечение на хронични заболявания и услуги за дългосрочни грижи. Тъй като до 2050 г. делът им ще нарасне до почти една трета от всички жители, НЗОК трябва да отделя все по- голяма част от средствата си за тази група.

За разходите за лекарства в анализа се посочва, че ако мерките за ограничаване на разходите, като договаряне на цени, засилено използване на генерични лекарства и по-строг контрол на назначенията, не бъдат значително засилени, разходите за фармацевтични продукти ще продължат да оказват значителен натиск върху здравните бюджети. За да се гарантира устойчивостта на лекарствената политика, е необходимо и неизбежно да се въведат ограничения на бюджетния растеж, съобразени с историческите тенденции, а не с прогнозите, както и да се реформира механизмът за възстановяване на разходите.

Заплатите, пенсиите и социалните осигуровки в здравния сектор се индексират в зависимост от инфлацията и ръста на заплатите. Тъй като заплатите се увеличават, за да се задържи персоналът, разходите за труд в болниците и клиниките ще нараснат, което ще допринесе за общия ръст на бюджета.

Фискални и политически последици

Към 2030 г., ако бюджетът на НЗОК достигне 7 млрд. евро, осигуровките може да престанат да бъдат достатъчни без по-високи ставки на осигуровките или разширени източници на приходи (напр. увеличени доплащания или целеви данъци/акцизи). Съществуващите правила за бюджетните тавани частично ограничиха прекомерните разходи, но историческите данни за превишаването и възстановяването на суми показват постоянна несигурност.

С бързото увеличаване на броя на възрастните хора по-големият акцент върху услугите в общността и домашните грижи би могъл да намали разходите за болнично лечение. Заделянето на 5% - 10% от бюджета на НЗОК за програми за профилактика и дългосрочни грижи може да намали с течение на времето ръста на разходите за спешно лечение.

Към средата на века повече от една трета от всички жители ще бъдат пенсионери или ще са близо до възрастта за пенсия, което рязко ще увеличи търсенето на здравни, пенсионни и дългосрочни грижи. При по-малък брой хора в работната сила икономическият растеж ще бъде затруднен, освен ако не бъде компенсиран от по-голямо участие на работната сила, автоматизация или вътрешна миграция. По-малката данъчна основа ще трябва да издържа все повече пенсионери. Устойчиво нисък дял на младите хора означава по-малко бъдещи работници и продължаващо намаляване на населението в училищна възраст, което оказва натиск върху образователната инфраструктура и бъдещото предлагане на работна ръка.

До 2050 г. почти шестима пенсионери ще зависят икономически или социално от всеки десет възрастни в трудоспособна възраст. Това поставя под голямо напрежение публичните бюджети, социалните услуги и семейните структури за подкрепа. Трима от всеки четирима работещи ще трябва да издържат по един пенсионер, което ще увеличи дефицита на пенсионните фондове и вероятно ще наложи корекции в политиката (по-високи ставки на осигуровките или увеличаване на пенсионната възраст).

С намаляването на работната база и увеличаването на броя на пенсионерите държавните приходи ще бъдат свити, докато разходите за пенсии, здравеопазване и социални грижи ще нарастват. Нарастващият дял на възрастните хора ще изисква разширяване на заведенията за дългосрочни грижи, гериатрични здравни услуги и градско планиране, съобразено с възрастта. Намаляването на броя на младежите може да доведе до закриване на училища в по-слабо населените райони, докато ресурсите могат да бъдат преразпределени за подобряване на качеството на образованието, а не на капацитета.

Необходими политически решения

Ако липсва стимулиране на по-висока раждаемост, осигуряване на по-голямо участие на жените и по-възрастните работници на пазара на труда и насърчаване на селективната имиграция, демографските тенденции ще продължат да натоварват икономиката и социалната структура на България. Има спешна необходимост от политически мерки, които да стимулират раждаемостта, да привличат и задържат мигранти в трудоспособна възраст и да се адаптират пенсионните и здравните системи към застаряващата нация, посочват анализаторите. 

Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase

Към първа страница Новини На преден план

Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:

Получавайте всеки ден най-важните новини и събития от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.

Община Ловеч преустановява кампанията за безплатно предоставяне на контейнери за строителни отпадъци, съобщават от общинската администрация. Причината е достигнатият максимален доп ...

При акция на Главната дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП) е разкрита група за данъчни измами, която чрез продажби на мобилни телефони е ощетила бюджета с 5 милион ...

Окръжният съд в Хасково одобри наказание от две години и осем месеца условно и четиригодишен изпитателен срок за контрабанда на лекарства за 2,825 млн. лева през Граничния контролн ...

Проект „Подкрепа за структурите на извънболнична медицинска помощ и центровете за трансфузионна хематология за справяне с кризи“, приключи успешно. Това каза пред журна ...

Няма мотивация от парите, които получаваме, но има желание за работа, каза днес медицинската сестра Лорета Котева, по време на протеста на медицинските специалисти във Враца, които ...

               

Община Ловеч преустановява кампанията за безплатно предоставяне на контейнери за строителни отпадъци, съобщават от общинската администрация. Причината е достигнатият максимален доп ...

От Министерството на външните работи (МВнР) предупреждават на сайта си българските граждани за лоши метеорологични условия в Румъния утре. Според Националната администрация за мете ...

Европейската комисия се ангажира с инициатива за обществени консултации и мнения, в рамките на която граждани и предприятия могат да споделят виждането си по редица политики на ЕП ...

Няма опасност от безводие в Самуил. Това каза председателят на Общинския съвет д-р Бейтула Сали. Той отрече твърденията в регионална медия, че безводие мъчи хората от месец по вис ...

Дискусия под надслов "Ново начало за спорта в област Кюстендил – грижа за семействата и младите хора" се провежда в Кюстендил. Събитието събра спортни деятели, общественици, ...